Анемия

Описание за Анемия

Състоянието, при което човек има ниски нива на еритроцити (червени кръвни клетки) или хемоглобин  в кръвта, се нарича анемия. Червените кръвни телца съдържат хемоглобин. Хемоглобинът представлява протеин, който съдържа желязо и служи за пренос на кислород към всички части на тялото. Когато нивата на еритроцитите спаднат, тялото не получава достатъчно кислород. Еритроцитите се произвеждат в костния мозък и по-точно в спонгиозната костномозъчна тъкан, която се намира в големите кости. Хормонът, наречен еритропоетин, казва на организма кога да произвежда повече червени кръвни клетки. Еритропоетинът се произвежда в бъбреците. Съответно при  увреждане на костния мозък или бъбреците може да последва анемия. Причините за поява на анемия могат да бъдат вродени или придобити, да бъдат предотвратими или не. Анемия, която се дължи на дефицит в хранителния режим може да се избегне чрез промени в хранителния режим на човека.

Причини за анемия:

  • Недостиг на желязо (Fe) – Това е най-срещаната форма на хранителен дефицит. Желязото е жизнено необходим елемент за организма. Той е необходим и също така за синтеза на хемоглобина, миоглобина и голяма част от желязосъдържащи ензими (цитохроми). Процесът на недостиг на желязо се развива неусетно.
  • Недостиг на фолати и нарушена резорбция на витамин В12 – По нашите географски ширини не се среща недостиг на фолати в организма, защото се намират в почти всички сурови храни, например зеленчуците. Бързо се разграждат след преминаването на топлинна обработка. Често срещан е недоимък на фолати поради повишени нужди, например при растеж, бременност или хронична хемолиза. Изключително рядко се среща абсолютен недоимък, който се дължи на нарушения в храненето и при тежки заболявания, засегнали тънките черва. Липсата на витамин B12 може да се дължи на атрофичен гастрит с автоимунна генеза.
  • Кръвоизлив – След загуба на кръв, анемията бива два типа – остра и хронична. Остра следкръвоизливна анемия се развива след бърза загуба на голямо количество кръв. Хронична следкръвоизливна анемия се развива след бавно хронично кървене. Остри кръвоизливи се наблюдават при травми, кръвотечение от носа, язвени изменения, извънматочна бременност и други. Хронична загуба на кръв най-често се среща при жени в детеродна възраст, възможно е да последва при карцином на стомаха и хиатусова  херния.

Класификация на видовете анемия:

  1. Остра следкръвоизливна анемия
  2. Хипохромна анемия с нарушено изграждане на хемоглобина:
    1. Анемия при хронични заболявания (среща се и като вторична анемия)
    2. Желязодефицитна анемия
    3. Порфирии
    4. Сидеробластна анемия
  3. Витамин В12 и фолиеводефицитна анемия (мегалобластна анемия)
    1. Витамин В12-недоимъчна анемия
    2. Фолиеводефицитна анемия
  4. Хемолитична анемия:
    1. Хемолитична анемия вследствие на вътрееритроцитен дефект
    2. Хемолитична анемия вследствие на извънеритроцитни фактори
  5. Хипо- и апластични анемия
    1. Симптоматични хипо- и апластична анемия
    2. Апластична анемия (еритробластопения)
    3. Идиопатична апластична анемия

Степента, в която се проявяват симптомите при пациента с анемия, зависи от различни допринасящи фактори. Някои от следните симптоми може да се наблюдават при хора с анемия: безсъние, задух, умора, мускулна слабост, чувство на студ, кървене, затруднена концентрация, бледа кожа или устни, главоболие, бързо или неритмично сърцебиене. Най-често наблюдаваните симптоми при анемия са:

  • Чувство за отпадналост – симптом за мускулна слабост.
  • Бледост – означава по-светъл от обичайния цвят на кожата и видимите лигавици на очи или уста. Бледостта може да засегне кожата на цялото тяло или части от определени области. Тя може да се наблюдава в рамките на няколко минути или да продължи седмици, месеци в зависимост от основната причина. Има много причини, от които може да бъде причинена бледостта. Когато се появява периодично може да е резултат на анемия.
  • Отпадналост - състояние на постоянна физическа и психическа умора, липса на желание за извършване на обичайните дейности.
  • Лесна умора - състояние, което се описва с отпадналост, слабост, изтощение, липса на енергия, желание за сън и липса на мотивация, нарушаващо ежедневието. Също така, тя може да бъде нормален отговор на физическата и умствена дейност. При повечето хора бързо се облекчава чрез намаляване на активността.

Когато съществуват съмнения за анемия най-често се прави изследване на кръвната картина: брой на еритроцитите, хематокрит, концентрация на хемоглобина, средна големина и съдържание на хемоглобин на еритроцитите, които са полезни при определяне на причината за анемията. Три допълнителни базови изследвания са от жизнена важност за първичната оценка на пациента с анемия: определяне на еритроцитните индекси, изследвания на натривка от периферна кръв и при голям брой пациенти се стига до изследване на костен мозък.

  • Еритроцитни индекси – Тези индекси могат да бъдат изчислени на базата на стойностите на хематокрита, хемоглобиновата концентрация и броя на еритроцитите. Най-лесният и един от най-точните методи за установяване концентрацията на еритроцитите в кръвта е измерването на хематокрита или PCV (съотношението между обема на утаените еритроцити и общия обем). Благодарение на появата на методите за автоматично броене на еритроцитите, в почти  всички болници и клинични лаборатории се правят с лекота много точни измервания на еритроцитните индекси - MCV (среден обем на еритроцита), MCH (Средна концентрация на хемоглобин в еритроцита), MCHC (Средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите).
  • Изследване на кръвна натривка - При преглед на пациент с анемия е необходимо да се изследва една добре оцветена натривка от периферна кръв. Изследването може да потвърди размерите и оцветяването на еритроцитите, по преценка на еритроцитните индекси. Докато се изготвят средностатистическите стойности от еритроцитните индекси , с помощта на микроскопа могат да се открият различия в размера (анизоцитоза) и формата (пойкилоцитоза) на клетките - тези промени помагат за диагностициране на конкретната анемия. Изследването на кръвната натривка е от изключителна помощ при оценяване на пациент с хемолиза. При повечето хемолитични анемии има характерни морфологични промени.
  • Изследване на костния мозък – При всяка неизяснена анемия най-често се прибягва до микроскопско изследване на костен мозък. Това изследване е доста информативно при анемия с намалена продукция.

Лечението при анемия е разнообразно. Първоначално е необходимо да се определи оснвната причина за анемия и да бъде коригирана. При анемия, която е резултат от загуба на кръв от язва в стомаха е нужно да се третира с лекарства, които да излекуват язвата. Терапията на анемия при липса на желязо и витамин В12 включва подходящ хранителен режим и прием на качествени хранителни добавки. Подходящите билки за справяне с анемията са: коприва (тя повишава абсорбирането на желязо от организма), черен синап, спанак,глухарче, корен от репей. Подходящи при анемия храни са пчелните продукти (мед и пчелен прашец), червено грозде, яйца, кисело мляко, бирена мая, риба, много плодове и зеленчуци (в случай че анемията, от която страдате не изисква специфичен хранителен режим/диета).