Слънчоглед - Helianthus annuus L

Сем. Asteraceae (Compositae) — Сложноцветни

Употребяема част

Листа от слънчоглед (Folia Helianthi annui). Периферните златистожълти езичести цветчета на слънчогледа (Flores Helianthi annui). Семе от слънчоглед (Semen Helianthi annui). Слънчогледово масло (Oleum Helianthi annui).

Съдържание

Листата съдържат каротиноиди над 100 мг%, органични киселини (янтарна, фумарова, лимонена).

В цветните лисчета се идентифицират флавоновият глюкозид кверцимеритрин (С21Н20О12) , кумариновият скополин, антоцианидини, каротиноидите крип- токсантин, тараксантин, (3-каротин; фенолкарбонови киселини (хлорогенова, неохло- рогенова, кафеена, салицилова), алкохоли — орнидиол , холин, бетаин.

Семената на слънчогледа съдържат до 45 % тлъсто масло, въглеводороди 24 — 27%, белтъчни вещества (13 — 20%), фитин (около 2%), хлорогенова киселина (около 2%), дъбилни вещества, каротеноиди, фосфолипиди, лимонена и винена киселина. Семенната обвивка съдържа ензими.

Тлъстото масло от слънчогледовото семе се състои от глицеридите на олеиновата (до 39%), линоловата (до 47%) и наситените киселини до 9 % (палмитинова, стеаринова, арихинова, лиг- ноцеринова).

Основно действие

Спазмолитично, температуропонижаващо, апетитовъзбуждащо.

Експериментални и клинични данни. Слънчогледовото масло намира широко приложение в съвременната медицина като основа за направата на маслени разтвори, пластири и мази. В дерматологията е предпочитано при изготвяне на комбинации с епителотонично действие. Установено е наличието на бактериостатично действие на течни екстракти от растението спрямо Staph, aureus и Staph, albus  Тинктурата, получена от цветовете и листата на слънчогледа, притежава температуропонижаващо действие и  е използувана с успех при лечение на малария. Понастоящем този ефект няма практическо значение.

В народната медицина сухи листа и цветове от слънчоглед се използуват за приготвяне на извлеци, притежаващи апетитовъзбуждащо действие, което се дължи основно на горчивия им вкус. Настойката притежава отхрачващо действие. Според Стоянов (Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения, ч.1. С., Наука и изкуство, 1972, 343.), както и според Йорданов и съавт. (Йорданов, Д., П. Николов, А. Бойчинов. Фитотерапия. С., Мед. и физк., 1973) венечните листа на слънчогледа притежават спазмолитичен ефект. Семената се използуват като облекчаващо средство при магарешка кашлица. Слънчогледовото масло се препоръчва в народната медицина на много страни, като профилактично средство при атеросклероза, което може да бъде обяснено с високото му съдържание на ненаситени мастни киселини.

Начин на приложение

Листата и цветовете на слънчогледа се използуват под формата на запарка, като една супена лъжица от дрогата се запарва в една чаша вода като чай. Изпива се половин час преди ядене като апетито възбуждащо средство.
Семе, предварително препечено, се счуква на ситно. Две-три супени лъжици от него се сваряват в 500 г подсладена вода, като се вари до оставане на 400 г. Прецежда се и от получената течност се пие по 1 — 2 супени лъжици дневно в продължение на 10 — 20 дни при магарешка кашлица (Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения, ч.1. С., Наука и изкуство, 1972).

Слънчогледовото масло се поема на гладно по 1 — 2 супени лъжици като профилактично средство при атеросклероза /Юркевич, И. Д., И. Д. Мишенин. Лекарственнне растения и их применение. Минск, Наука и
техника, 1974, 590 (II изд. 1976./