Маслодайна роза, червена казанлъшка роза - Rosa damascena auct.

Сем. Rosaceae - Розоцветни

Употребяема част

Цветовете (Flores Rosae).

Действие

Маслодайната роза има установено пургативно, спазмолитично, антимикробно, противовъзпалително, холеретично-холагогно действие.

Приложение

Обстойните експериментални и клинични изследвания на учените, започнали от четиридесетте и продължили интензивно през седемдесетте години на миналия век, показват, че цветовете на розата и българското розово масло се характеризират с богата фармакологична активност. Белият розов цвят (Flores Rosea albae), който съдържа смолисти и слузни вещества, най-често приет под формата на сладко от рози, е нежно действащо ефикасно средство при хронична обстипация, без нежелани последствия. Белият розов цвят има и глистогонно действие. Розовият конкрет потиска развитието на голям брой както Грам-положителни, така и Грам-отрицателни микроорганизми. Той ускорява гранулирането и епителизацията. Клинично е доказано, че розовият конкрет при външно прилагане успешно лекува трудно зарастващи рани, включително и атонични следоперативни рани, гноящи рани, варикозни и декубитални язви, радиодерматити, радионекрози, изгаряния.

Червеният розов цвят (Flores Rosae rubrae), който съдържа 15 - 20% катехинови танинови вещества, флавоновия гликозид кверцитрин и антоцианово гликозидно багрило, притежава добро адстрингентно и затягащо действие при диарии и катарални стомашно-чревни заболявания и противовъзпалително действие при ангина (под форма на гаргара) и възпаление на венците, посочват още български учени след поредица от изследвания.

Розовото масло упражнява силно спазмолитично действие спрямо ефектите на различни спазмогени: холиномиметици, обратими и необратими инхибитори на холинестеразата, серотонин, хистамин, хипертензин. Подобно на розовия конкрет, и розовото масло има изразено антимикробно (бактерицидно и бактериостатично) действие срещу голям брой патогенни микроорганизми: стрептококи, стафилококи, дифтерийни бацили, Bacillus subtilis и др. Антимикробното действие на розовото масло се проявява и при контакт, и на разстояние. Резултатите от сравнителни изследвания дават основание на учените да приемат, че най-съществена роля в противомикробното действие на розовото масло играе основната му съставка гераниол.

В опити върху бели плъхове розовото масло показва изразено защитно действие спрямо експериментално предизвикани стомашни язви. Също експериментално (в опити върху морски свинчета) е наблюдавано добре изразено жлъчкогонно действие на розовото масло. От особен интерес е експериментално установеното (в опити върху котки) блокиращо действие на розовото масло върху симпатиковите ганглии и върху алфа-адренергичните рецептори. Розовото масло предотвратява експериментално предизвиканите чрез норадреналин и електрическо дразнене на мезенцефалната ретикуларна формация сърдечни аритмии. Розовото масло предотвратява и съдосвиващия ефект на норадреналина.

Друга група действия на розовото масло се отнася до неговото влияние върху алергичните реакции. Розовото масло предпазва от развитието на анафилактичен шок у сензибилизирани с конски серум морски свинчета, както и от развитието на пристъпи от бронхиална астма у сензибилизирани с яйчен белтък морски свинчета. Също така, розовото масло предотвратява и развитието на бронхоспазъм у котки след ацетилхолин и ареколин. Розовото масло потиска и предизвикания със серотонин оток.

Още в началото на четиридесетте години на миналия век е установено, че розовото масло има упойващо, потискащо централната нервна система действие. По-късно български учени намират, че розовото масло повлиява условнорефлекторната дейност на опитни животни. Особено детайлни изследвания на влиянието на розовото масло върху различни мозъчни структури с помощта на електроенцефалографска методика се извършват от наши учени през седемдесетте години. Розовото масло предизвиква появата на групи бавни високоволтни синхронни вълни, по-специално в соматосензорната кора, амигдалата, хипокампа и ретикуларната формация. Също така било наблюдавано рязко нарастване на амплитудата на предизвиканите потенциали в амигдалата, хипокампа и but bus olfactorius.

Клинични изследвания, извършени чрез пероралното прилагане на розовото масло в капсули, съдържащи 34,4 мг масло, по 1 до 3 капсули 3 пъти дневно, показали добри до много добри терапевтични ефекти при изострен хроничен холецистит, дискинезии на жлъчните пътища и бронхиална астма.

Розовата вода, получена при дестилацията на розовото масло, има също изразено антимикробно действие и с успех се прилага при лечението на конюнктивити, блефарити, катарален и хипертрофичен гингивит, и при хеморагични форми на пародонтозата.

За специалисти

Цветове - до 0,02% етерично масло (розово масло) с много сложен състав (над 300 компонента) главно терпеновите алкохоли цитронелол, гераниол, освен тях евгенол, фенилетилов алкохол, парафини и др. Жълтата основа на венечните листа съдържа гликозид със слабително действие, а целите листа - танини. Плодовете имат състав, подобен на този на Rosa canina.

Начин на приложение

Белият розов цвят в смес с други дроги (плодове от резене - Fructus Foeniculi pulv; листа от сена - Foliorum Sennae pulv.; сяра - Sulfur depuratum) под името Pulvis laxantes rosae, се използва c добър ефект при хронична обстипация и като добре понасящо се средство при лечението на оксиуриаза и аскаридоза. С аналогично действие е и препаратът Pulvis laxantes compositus, в който вносната дрога сена е заместена със стрити на прах кори от виреещия у нас зърнастец (Cort. Frangulae pulv.).

Предвид на бактерицидното, бактериостатичното, гранулиращото и епителизиращото действие на розовия конкрет, получен от червената маслодайна роза под формата на 1 % унгвент, Rosalin unguentum се използва за външно прилагане при лечението на язви на подбедрицата, травматични язви, декубитус, дистрофични рани, всякакъв вид изгаряния, панарициум, гноящи рани, радиодермити и др.

Чистото розово масло (Rosae bulgaricum) в желатинови капсули по 34,4 мг под името Rosanol, се прилага при лечението на усложнена жлъчнокаменна болест, хроничен холецистит, жлъчни дискинезии, състояния след премахване на жлъчния мехур и др.